Бисерче (Бистра Малинова)
159 2546
1.12.2011 г., 9:14 ч.

Стръкче тишина 

  Поезия » Любовна
1192 0 16

Не се побирам в спомена за болка.

Не диря власт над теб,

ни състрадание.

Бих искала да мога да те стопля,

без за това да търся оправдание.

Бих искала да зная как живееш

и спориш ли със себе си до лудост,

тъй както аз, когато ме владее

обсебващата мисъл, че те губя.

Обсебването е добра причина

за писане на пиперливи стихове.

Но стигат ли ни думите, кажи ми,

да бъдат дълбина, в която дишаме.

Не е ли тъжно – как изтича времето,

без да успеем да се видим истински

отвъд детинската ми неувереност

и твоя глад за нежност,

глад на скитник...

Отдавна искам да те питам:
знаеш ли

как оцелява чувството за близост.

Дълбае самотата ни, дълбае ни,

в душите ни отхвърля всяка низост

и търси светлина, за да поникне,

и търси образ, който да приеме...

Не е ли страшно - няма как да викна,

гласът ми бавно се превръща в бреме...

И този стих е стръкче тишина,

все още не ранено с подозрения.

Прости ми, още пазя къс дъга

и чакам да го споделя със тебе.

© Бистра Малинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??