Студ
Летен зной!
Горещо лято
влюбени очи
метеж,
ледът защо
държи сърцето
душата е поръсена
със скреж.
При мен е Зима,
чувства вкаменени
спомени изтрити
от студа
мислите ме чакат
там стаени
какво очакват?
Твойта топлина!
Потърсих слънце
с ласки да ме стопли
поисках да излъжа
ранена Суета,
не се получи,
сенките ми бяха болни
завивам се с Надежда
и зъзна във нощта.
Август, 2019г
Варна, Гавраил
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Гавраил Йосифов Всички права запазени
