Летен зной!
Горещо лято
влюбени очи
метеж,
ледът защо
държи сърцето
душата е поръсена
със скреж.
При мен е Зима,
чувства вкаменени
спомени изтрити
от студа
мислите ме чакат
там стаени
какво очакват?
Твойта топлина!
Потърсих слънце
с ласки да ме стопли
поисках да излъжа
ранена Суета,
не се получи,
сенките ми бяха болни
завивам се с Надежда
и зъзна във нощта.
Август, 2019г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
