Студ
Студено е, на кой да го призная,
леглото пак е пусто тази нощ.
Студено е, но не на тялото,
а в моята душа.
Опитвам се да превъзмогна
тази празнота.
Но как?
Когато виждам образа ти.
В ума ми пак звучи онази песен.
И пак напомня ми какво изгубих.
Защо ме беше страх да изкрещя,
чe те обичам.
На всички предразсъдъци да се опълчa.
Студено ми е...
леглото пак е пусто тази нощ.
Студено е, но не на тялото,
а в моята душа.
Опитвам се да превъзмогна
тази празнота.
Но как?
Когато виждам образа ти.
В ума ми пак звучи онази песен.
И пак напомня ми какво изгубих.
Защо ме беше страх да изкрещя,
чe те обичам.
На всички предразсъдъци да се опълчa.
Студено ми е...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валя Митова Всички права запазени
