Студ
Студено е, на кой да го призная,
леглото пак е пусто тази нощ.
Студено е, но не на тялото,
а в моята душа.
Опитвам се да превъзмогна
тази празнота.
Но как?
Когато виждам образа ти.
В ума ми пак звучи онази песен.
И пак напомня ми какво изгубих.
Защо ме беше страх да изкрещя,
чe те обичам.
На всички предразсъдъци да се опълчa.
Студено ми е...
леглото пак е пусто тази нощ.
Студено е, но не на тялото,
а в моята душа.
Опитвам се да превъзмогна
тази празнота.
Но как?
Когато виждам образа ти.
В ума ми пак звучи онази песен.
И пак напомня ми какво изгубих.
Защо ме беше страх да изкрещя,
чe те обичам.
На всички предразсъдъци да се опълчa.
Студено ми е...
© Валя Митова All rights reserved.
