20.06.2017 г., 23:28

Студ и лед

870 0 0

Една погрешна стъпка да направим,
измръзнали сред снега около нас.
Слепи ходим сред небосвода необятен,
а препятствията пред назе си стоят.

Една погрешна стъпка и отново падаме,
губим всичко ценно и красиво.
Сковани от студа, с крака измръзнали,
мъчим се да изкатерим планината.

Едва ли някога ще стане топло…
Дали пак изгрева ще стопли нашите тела?
А дали този ден, когато дойте
няма измръзнали от студ да сме.

С тела на чокан вледенени,
с очи отворени и светло сини
гледаме слънцето отвън,
а отвътре душата, тегнеща от студ.

Вледенени, вцепенени
с усмивка на уста,
озъбени крачим все напред,
но не от радост и надежда,
а от студ вървим,
като камъни в зимната картина
във филм озадачен и неразбран.

Годините ще минат,
ще усетим топлина.
Топящата картина,
на фона на дневна светлина.

Но в нашите тела
отвъд реалността
дали надеждата за топлина
ще достигне и до вътрешността?

На дали има сила, толкова велика,
че слънцето да огрее и до там...
Едва ли, след като сме вледенени
със замръзнало сърце.

 

Виктор Димитров

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сейтън Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...