15.08.2024 г., 0:22  

Студ през август

546 0 1

Аз си тръгнах от теб, ти дори не усети.

А сега си сломен, и си сам с ветровете.

Всички малки лъжи се превръщат в лавина.

И треперя от студ посред лятната зима.

Колко много любов пропиляхме нахалост!

Всичко има си край, но от днес не съм цяла.

С уморени очи се вглеждам във тебе.

И по всичко личи, че съм ти непотребна.

Тръгвам. Сбогом! Прости!Бе за мене вселена.

Всичко свърши, нали? Пито- платено!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Здравка Маринова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно е, когато август стане зима за душата...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...