Аз си тръгнах от теб, ти дори не усети.
А сега си сломен, и си сам с ветровете.
Всички малки лъжи се превръщат в лавина.
И треперя от студ посред лятната зима.
Колко много любов пропиляхме нахалост!
Всичко има си край, но от днес не съм цяла.
С уморени очи се вглеждам във тебе.
И по всичко личи, че съм ти непотребна.
Тръгвам. Сбогом! Прости!Бе за мене вселена.
Всичко свърши, нали? Пито- платено!
© Здравка Маринова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
