Аз си тръгнах от теб, ти дори не усети.
А сега си сломен, и си сам с ветровете.
Всички малки лъжи се превръщат в лавина.
И треперя от студ посред лятната зима.
Колко много любов пропиляхме нахалост!
Всичко има си край, но от днес не съм цяла.
С уморени очи се вглеждам във тебе.
И по всичко личи, че съм ти непотребна.
Тръгвам. Сбогом! Прости!Бе за мене вселена.
Всичко свърши, нали? Пито- платено!
© Здравка Маринова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
