Студена луна
СТУДЕНА ЛУНА
Ти беше с мен. Далече от света,
обгърнат в мрака на безлунна вечер,
която вещица за нас нарече -
и нежно ме прегръщаше в нощта.
Ти беше там, където бях и аз.
Душата ми копнееше за ласки,
но виждах само тягостната маска,
която отброява всеки час.
Една след друга гаснеха звездите
и светлините бели на града.
И бавно ме поглъщаше студът.
И пареха ме в своя страх сълзите.
От силуета чер на планината
изгря внезапно искрена луна.
Благословена, сребърна луна
разби покоя чер на планината.
Виновно в мрака блеснаха сълзите,
сковани във целувка на студа.
И тихо се извърнах към града,
слял светлини със тези на звездите.
Надвиснал над душата като меч,
със поглед строг ме гледаше дългът
и сочеше ми своя верен път.
Ти беше там. Бе толкова далеч.
Стопи се нежността ти във тъма,
с която сякаш бе светът обречен.
Луна студена бе копнежът вечен.
Ти бе до мен. Но аз стоях сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвеке Шарено Всички права запазени
