Студена самота
Студена самота
На Мира
Не ме попита, просто ми я взе.
Смъртта разтвори черните си лапи.
И вместо синьо, коледно небе -
камбана, кръст и пръст... те чакаха.
Цветята леденеят в ръцете ти студени.
Тъгувам пак да срещна твоя поглед.
Стопи се синьото в очите ти засмени
и жаждата ти за небе, живот и пролет.
До вчера беше жива, днес защо не си?!
Теб плашеха те кръстове и смърт.
От тебе ми останаха за спомен две очи,
но днес не виждат, за първи път са мъртви.
26.12.2007г. merigold
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Всички права запазени
