Студена самота
Студена самота
На Мира
Не ме попита, просто ми я взе.
Смъртта разтвори черните си лапи.
И вместо синьо, коледно небе -
камбана, кръст и пръст... те чакаха.
Цветята леденеят в ръцете ти студени.
Тъгувам пак да срещна твоя поглед.
Стопи се синьото в очите ти засмени
и жаждата ти за небе, живот и пролет.
До вчера беше жива, днес защо не си?!
Теб плашеха те кръстове и смърт.
От тебе ми останаха за спомен две очи,
но днес не виждат, за първи път са мъртви.
26.12.2007г. merigold
© Мери All rights reserved.
