merigold (Мери)
270 2646
Dec 26, 2007, 7:08 PM

Студена самота 

  Poetry » Other
693 0 14
 

Студена самота

На Мира

 

Не ме попита, просто ми я взе.

Смъртта разтвори черните си лапи.

И вместо синьо, коледно небе -

камбана, кръст и пръст... те чакаха.

 

 

Цветята леденеят в ръцете ти студени.

Тъгувам пак да срещна твоя поглед.

Стопи се синьото в очите ти засмени

и жаждата ти за небе, живот и пролет.

 

 

До вчера беше жива, днес защо не си?!

Теб плашеха те кръстове и смърт.

От тебе ми останаха за спомен две очи,

но днес не виждат, за първи път са мъртви.

 

26.12.2007г. merigold

© Мери All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря ви много приятели!Благодаря ти Ина, Криси, Етчи, Нели и на теб Романтик!Благодаря ви, че сте с мен!
  • Поклон!!!
  • ...Поклон!
  • Много болка...

    Понякога ще гледаме в небето
    с поглед търсещ близките звезди,
    и тихичко ще плаче пак сърцето,
    то само знае как и колко го боли.

    Поклон...
  • Поклон пред Мира, обичта и перото ти...!!!
    Страшно съжалявам, Мери...бъди силна, доколкото може човек в такива моменти...
  • Добре "възпята"...смърт. Тъжно, много тъжно.....
  • Много тъжно,но за това пък е истинско!Но хората,които обичаме винаги остават да живеят в нашите сърца!
  • Благодаря ти за подкрепата, Злате!
  • Болката е режеща, но живота продължава!

    Мира винаги ще е с теб, защото те обичаше!
    Изписала си искрената си болка, Мери!
  • mariniki, съжалявам, че съм те натъжила, но такъв е животът. Благодаря ти violently.
  • Прекланям се!
  • натъжи ме...Поклон!
    с обич.
  • Благодаря ти, Таня.
  • Тъжно е,много!
    Поклон!
Random works
: ??:??