Тъпа самота и една сълза,
породена от на едно момче света.
Отново паднах в калта,
сякаш съм със счупени крака.
Така тиха е нощта, без облаци и без мъгла,
само небесна красота на тепърва изгряваща луна.
Трудно е да се опише тази болка,
От години те търся и правя обиколка след обиколка...
Създадох в себе си, рана голяма,
породена от измама.
Ако кажа ''боли ме'', едва ли ще те върна.
Но, аз искам просто като за последно, да те прегърна. ...