Студена самота!
Тъпа самота и една сълза,
породена от на едно момче света.
Отново паднах в калта,
сякаш съм със счупени крака.
Така тиха е нощта, без облаци и без мъгла,
само небесна красота на тепърва изгряваща луна.
Трудно е да се опише тази болка,
От години те търся и правя обиколка след обиколка...
Създадох в себе си, рана голяма,
породена от измама.
Ако кажа ''боли ме'', едва ли ще те върна.
Но, аз искам просто като за последно, да те прегърна.
Спомените си с теб, назад да върна...
И тъгата Ни, в щастие да превърна...
Повярвай ми, ако трябва света ще преобърна...
За да мога с двете си ръце да те обгърна...
Майната му на всичко, ако те няма...
Пропадам все по-надолу в тъмната яма...
Всеки ден от както се разделихме те търсих, но не те намерих..
Нощите самотни без прегръдките ти, неспирно треперих..
Гледам снимките ни и с всяка секунда умирам...
Искам пак по цял ден, в очите ти да се взирам...
Този път ще ти дам всичко, от което имаш нужда.
Ще ти покажа, че за мен, никога не си била чужда...
Няма да спра пред нищо, за да те върна при мен...
Защото, сърцето ми отдавна на любовта ти е в плен..
За мен винаги си била единствена...
Любовта ми към теб оказа се убийствена...
Само ми дай шанс втори...
Ще разбереш, че момчето отсреща е откровено и наистина за теб ще се бори...
Знам, че ти е трудно да го повярваш..
Но винаги съм искал, повече време с мен да прекарваш...
Признавам виновен съм за всичко до сега..
Но падам на колене пред твойта красота...
Позволи ми да бъда с теб оттук нататък..
И пътя ни няма да е кратък...
Не ми е лесно да ти кажа тези думи..
Щеше да е по-лесно, ако можех да ти се обясня чрез струни..
Знам, че много грешки аз направих..
Знам, че сгреших и като те оставих...
Зная, че болка и тъга ти доставих..
Но зная също, че завинаги любовта ти начело на всичко поставих...
Обичам те, моля те прости ми, ще се поправя...
Никога повече не ще те оставя...
Ако трябва и години за сърцето ти ще се боря...
Това е моята съкровена мечта и воля...
© Димитър Митев All rights reserved.
