Студени стени
Облегната на студената стена,
аз плача и се моля да заспя...
Но не разбирам, че от таз тъга
няма кой да ме спаси сега...
Търся пътища, но не намирам,
търся обич, но не получавам...
И защо ли не разбирам,
че себе си не трябва да раздавам?
Любовта ми ме напусна,
а стената с мен говори,
горчивината тя предвкусва,
а аз се моля вратата някой да отвори,
... но няма никого навън...
... само още студени стени...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивона Иванова Всички права запазени