Облегната на студената стена,
аз плача и се моля да заспя...
Но не разбирам, че от таз тъга
няма кой да ме спаси сега...
Търся пътища, но не намирам,
търся обич, но не получавам...
И защо ли не разбирам,
че себе си не трябва да раздавам?
Любовта ми ме напусна,
а стената с мен говори,
горчивината тя предвкусва,
а аз се моля вратата някой да отвори,
... но няма никого навън...
... само още студени стени...
© Ивона Иванова Всички права запазени