Oct 28, 2008, 12:55 AM

Студени стени

  Poetry » Love
559 0 0
 

Облегната на студената стена,

аз плача и се моля да заспя...

Но не разбирам, че от таз тъга

няма кой да ме спаси сега...

 

Търся пътища, но не намирам,

търся обич, но не получавам...

И защо ли не разбирам,

че себе си не трябва да раздавам?

 

Любовта ми ме напусна,

а стената с мен говори,

горчивината тя предвкусва,

а аз се моля вратата някой да отвори,

 

... но няма никого навън...

... само още студени стени...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивона Иванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...