Студено е
Студено е
Елеонора Крушева
Студено е... потрепват ми ръцете,
а вън е пролет... и свети, лятно свети.
Студено ми е... сиво е небето
и плаче в мен... ритъмно сърцето.
Думите сами накъсано плетат
една пустинна мрежа от
пясъчна мъгла,
студено е и вечерта притихва,
като безропотна и синя в мен тъга.
Поръчвам си във сънищата слънце,
поръчвам си и още...
обич малко, частица, капка, зрънце.
Да завее оня южен вятър
през съня да влезе скришом
и с твоята усмивка скъпа,
да ми прошепне топлото – обичам!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени
