Студено е...
Студено е.
От хладната пресметливост на чувствата ти,
несигурни постъпки, думи, жестове,
от хилядите мигове пропуснати,
докосвания нежни, но пресметнати.
Студено е.
От сивотата празна във очите ти,
отнесените погледи - зад мене някъде,
от стиснатите устни, предпочитащи
безмълвност пред целувки до припадане.
Студено е.
Не искаш ли да стоплиш дните ми?
Сърцето ми желае те до пръсване.
Не виждаш ли - съдбите ни преплитат се
и се завързват здраво, няма късане.
Студено е.
Ела да ме постоплиш, да се сгуша,
да видиш колко топло е сърцето ми,
да върнеш пак усмивка на лицето ми
и да притихна в тебе кротка и послушна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Попова Всички права запазени
Ще те чета-удоволствие е за мен!
