Студено ми е
950
1
0
Студено ми е! Тъй ми е студено,
че цялата замръзвам час след час.
Завита във леглото заледено
все спомените топли търся аз.
Но те със времето отдавна вече
останали са някъде назад.
Нареждам пъзелите късно вечер,
отделям огнените – те димят…
Че огънят от двама се запалва,
а аз в одеялото съм все сама.
И ако ще да бъдат сто одеяла
пак ще треперя все тъй от студа.
В душата си надничам – да не мръзна,
се топля на останала искра
и знам, че всичко е измамно – зъзна…
Искричката ме стопли и заспах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ани Иванова Всички права запазени
