Студено ми е! Тъй ми е студено,

че цялата замръзвам час след час.

Завита във леглото заледено

все спомените топли търся аз.

Но те със времето отдавна вече

останали са някъде назад.

Нареждам пъзелите късно вечер,

отделям огнените – те димят…

Че огънят от двама се запалва,

а аз в одеялото съм все сама.

И ако ще да бъдат сто одеяла

пак ще треперя все тъй от студа.

В душата си надничам – да не мръзна,

се топля на останала искра

и знам, че всичко е измамно – зъзна…

Искричката ме стопли и заспах.