Студентски тревоги
Събудих се веднъж по тъмно
в светлото ни ново общежитие.
Прищя ми се внезапно да се гръмна
за колегата пък нямаше събитие.
В офис карах нощни смени -
гонех свободата убеден.
Сутрин хич не бях за Менса
и от физиката вечно победен.
Веднага скочих да навличам гащи
събуждайки се псувайки охолно.
Защо не ме събуди бе, сине бащин?
А Димо гледа ме самодоволно.
Глупако, събота е - само чух
и блокирах до колене обут.
Позяпах малко тъп кат’ чук
и пак във сънищата се залутах.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Стайков Всички права запазени
