Събудих се веднъж по тъмно

в светлото ни ново общежитие.

Прищя ми се внезапно да се гръмна

за колегата пък нямаше събитие.

В офис карах нощни смени -

гонех свободата убеден.

Сутрин хич не бях за Менса

и от физиката вечно победен.

Веднага скочих да навличам гащи

събуждайки се псувайки охолно.

Защо не ме събуди бе, сине бащин?

А Димо гледа ме самодоволно.

Глупако, събота е - само чух

и блокирах до колене обут.

Позяпах малко тъп кат’ чук

и пак във сънищата се залутах.