28.01.2014 г., 23:10

Студентска

1.2K 0 14

СТУДЕНТСКА

 

Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,

знаеш ли защо съм тъй унил?

Свършиха се, миличка, париците,

а два дни стана вече глътчица не съм отпил.

 

А ти си насълзила, моя мила грешнице,

от мъка или от цигарен дим?

Усмихни се, че така си като вещица!

Иди навън и заеми за малко водка, или джин!

 

Хайде тръгвай, бързо, мое мъничко момиче,

Надеждицата, докато не съм изгубил.

Какво ме зяпаш тъпо? Хайде, тичай!

И после, честна дума, до насита ще се любим!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...