СТУДЕНТСКА
Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,
знаеш ли защо съм тъй унил?
Свършиха се, миличка, париците,
а два дни стана вече глътчица не съм отпил.
А ти си насълзила, моя мила грешнице,
от мъка или от цигарен дим?
Усмихни се, че така си като вещица!
Иди навън и заеми за малко водка, или джин!
Хайде тръгвай, бързо, мое мъничко момиче,
Надеждицата, докато не съм изгубил.
Какво ме зяпаш тъпо? Хайде, тичай!
И после, честна дума, до насита ще се любим!
© Ангел Веселинов Всички права запазени