Jan 28, 2014, 11:10 PM

Студентска

1.2K 0 14

СТУДЕНТСКА

 

Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,

знаеш ли защо съм тъй унил?

Свършиха се, миличка, париците,

а два дни стана вече глътчица не съм отпил.

 

А ти си насълзила, моя мила грешнице,

от мъка или от цигарен дим?

Усмихни се, че така си като вещица!

Иди навън и заеми за малко водка, или джин!

 

Хайде тръгвай, бързо, мое мъничко момиче,

Надеждицата, докато не съм изгубил.

Какво ме зяпаш тъпо? Хайде, тичай!

И после, честна дума, до насита ще се любим!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел Веселинов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...