28 янв. 2014 г., 23:10

Студентска

1.2K 0 14

СТУДЕНТСКА

 

Ненагледна моя, моя малка ненаситнице,

знаеш ли защо съм тъй унил?

Свършиха се, миличка, париците,

а два дни стана вече глътчица не съм отпил.

 

А ти си насълзила, моя мила грешнице,

от мъка или от цигарен дим?

Усмихни се, че така си като вещица!

Иди навън и заеми за малко водка, или джин!

 

Хайде тръгвай, бързо, мое мъничко момиче,

Надеждицата, докато не съм изгубил.

Какво ме зяпаш тъпо? Хайде, тичай!

И после, честна дума, до насита ще се любим!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...