* * *
Розата на дръжката си се присмяла:
- Каква си крива, Боже, жалка - уродлива,
я виж ме мене - приказна и... бяла,
а ти... зелена и бодлива...
Виж аз прекрасна съм и ароматна,
а там са моите сестрици,
окъпани в росата златна,
всичките сме хубавици...
А вие?! Дръжки! Криви - нямам думи,
забили сте нозе в калта,
щтръкнали като бастуни, ...