Стъклена кана
Бавно и леко,
като в забавен кадър
от филм на Тарковски,
ръцете нелепи повдигат
искрящата кана с вино.
Червената струя
се плисва на сладка вълнá
по косите, гърба, раменете
и теква в рубинени капки
по пода.
Мирише на есен и горест,
а вън е април.
В стъклата
се удря младото слънце
и сипе искри, и пали огньове,
и пръска дъга разноцветна,
играе, лудува, пирува
из светлите късчета
счупена кана,
флиртува с гъстото вино
по твойта коса,
по мократа блуза
и двете нелепи, сърдити
и толкова скъпи ръце,
които задъхано,
късче по късче,
ме сбират от пода.
1.05.1995
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
