Стълба от небето
Стълба от небето
Не е стълба.
Две въжета спуснати са от небето.
Били са крила на птица със избодени зеници.
Вятър я примамил в път, който свършва с остри пръти.
Скита наранена тя. През деня и през нощта
търси себе си, където прът заседнал е в сърцето.
Ако можеш, извади го - със ръце не го достигам.
Мислите ми пречистù - във съня ми тя лети...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Маринова Всички права запазени
