Стълба от небето
Не е стълба.
Две въжета спуснати са от небето.
Били са крила на птица със избодени зеници.
Вятър я примамил в път, който свършва с остри пръти.
Скита наранена тя. През деня и през нощта
търси себе си, където прът заседнал е в сърцето.
Ако можеш, извади го - със ръце не го достигам.
Мислите ми пречистù - във съня ми тя лети...
© Надежда Маринова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
