Nov 3, 2011, 6:42 AM

Стълба от небето 

  Poetry
616 0 4

 

 

Стълба от небето

Не е стълба.

Две въжета спуснати са от небето.

Били са крила на птица със избодени зеници.

Вятър я примамил в път, който свършва с остри пръти.

Скита наранена тя. През деня и през нощта

търси себе си, където прът заседнал е в сърцето.

 

Ако можеш, извади го - със ръце не го достигам.

Мислите ми пречистù - във съня ми тя лети...

 

 

 

 

© Надежда Маринова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??