Стъпала
Весела Кънчева

Разхождахме се в Ленинские горы
любувахме се на Москва река...
Денят бе приказно красив
и нищо не навяваше тъга...
Но изведнъж се появиха
изкочиха безброй стъпала...
А аз уплаших се тъй много
дали ще мога да ги изкача...
Стоях със поглед във земята,
не знаех как да продължа...
Ръката ми тогаз ти хвана
и заедно поехме към върха...
Със теб разбрах, че не е трудно
да стигна и на край света.
Ръката моя ти държеше
с ръката твоя - топла и добра.
Макар, че на върха ме пусна,
аз още помня твойта топлина...
20.01.2006г.