3 авг. 2006 г., 10:04

Стъпала

627 0 0
Стъпала
Весела Кънчева

Разхождахме се в Ленинские горы
любувахме се на Москва река...
Денят бе приказно красив
и нищо не навяваше тъга...
Но изведнъж се появиха
изкочиха безброй стъпала...
А аз уплаших се тъй много
дали ще мога да ги изкача...
Стоях със поглед във земята,
не знаех как да продължа...
Ръката ми тогаз ти хвана
и заедно поехме към върха...
Със теб разбрах, че не е трудно
да стигна и на край света.
Ръката моя ти държеше
с ръката твоя - топла и добра.
Макар, че на върха ме пусна,
аз още помня твойта топлина...
20.01.2006г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела Кънчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...