Стъпала
Не го прави! Сърцето ми е крехко.
Не ми припомняй пак за любовта!
Сега те няма - вече си далеко,
но още чувствам твоята лъжа.
Вратите си залостих аз тогава
за мъжки погледи и грабещи ръце
и днес пред никого не смея да застана
без броня върху моето сърце.
Затуй не се опитвай да ме върнеш
в началото на моята борба -
назад остана ти и се превърна
в едно от всички тези стъпала,
които аз изкачвам, устремена
към нещо непознато и добро,
към някакъв голям Човек - Вселена,
с когото любовта ще е живот,
с когото ще приключат стъпалата
и най-накрая аз ще разбера,
че се намирам на единственото място,
където бронята си мога да сваля.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Габровска Всички права запазени