Стъпала
Не го прави! Сърцето ми е крехко.
Не ми припомняй пак за любовта!
Сега те няма - вече си далеко,
но още чувствам твоята лъжа.
Вратите си залостих аз тогава
за мъжки погледи и грабещи ръце
и днес пред никого не смея да застана
без броня върху моето сърце.
Затуй не се опитвай да ме върнеш
в началото на моята борба -
назад остана ти и се превърна
в едно от всички тези стъпала,
които аз изкачвам, устремена
към нещо непознато и добро,
към някакъв голям Човек - Вселена,
с когото любовта ще е живот,
с когото ще приключат стъпалата
и най-накрая аз ще разбера,
че се намирам на единственото място,
където бронята си мога да сваля.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Анита Габровска Все права защищены
