Стъпки
Казаха ми, че този път ще ме отведе до океана на смъртта и аз насред пътя свърнах обратно. И оттогава пред мен извиват само криволичещи и глухи околно пътеки…
Стругацки "Милиард години до свършека на света"
I
Първа стъпка – пролет.
Нежен бриз и полет.
Облак бял учуден
над света пробуден.
Пристъпих пак – и злак.
Омара сутрин. В мрак –
Нептун. Неонов кош.
Целувка. "Лека нощ!"
Третата стъпка бе есен.
Птича заглъхваща песен.
Пищна позлата, порои.
Свят с мъдреци и герои.
На четвъртата стъпка се спрях.
Не разбрах, от тъга или страх.
От снега ли, неспирен и тих,
трупащ в мен и превърнал се в стих.
II
Вървя към теб
и усещам съпротивата на Всемира -
всички пътеки са се изправили срещу мен.
Значи съм на прав път.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
