14.07.2021 г., 23:26

Стъпки

816 9 21

Стъпка по стъпка - любов неизбежна. 

Лятото по навик въздиша в плам.

Уж се старая, да съм прилежен...

Лъжа ви: душата ми се моли в храм!

Вече не важа. Още в мен спомени 

будят лунни сонати: Бетовен сам

пише в тишината звуци отломени!

Пианото страда, плаче тихо Елизе...

Плаче душата в ноктюрнова близост!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойчо Станев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за хубавите думи и оценката, Латинка-Златна!🙏🍀
    Приеми моите поздрави и пожелания за здраве и късмет по пътеката на живота и любовта към свободата на изразяване!
  • Нежно... Лирическият изпитва силна носталгия по спомени, които "будят лунни сонати".
    Хубава и творческа вечер, Ranrozar(Стойчо Станев)!
  • Благодаря за коментара и оценката, Мария!
    Благодаря за хубавите думи и оценката, Силвия!
  • Ех, че е хубаво!
  • Харесах! Настъпателни думи, искренни чувства, проницателно!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...