С намерение граден си - клетка по клетка
неспирно умираш и раждаш се
в неистова битка с празнотата проклета.
С гърди опънати бориш се - дъх по дъх
и всяка глъдка свещена е
изпълнена с меко ухание на дъбов мъх
Познания стари попиваш - дума по дума
презираш, не вярваш, ядосваш се
страдание древно те дебне досущ като пума
Заформя се някаква личност - мисъл по мисъл
с мечти, страхове, себичност
и цял живот се опитва да се сдобие със смисъл ...