18.06.2024 г., 8:32

Стъпки

482 0 0

С намерение граден си - клетка по клетка

неспирно умираш и раждаш се

в неистова битка с празнотата проклета.

 

С гърди опънати бориш се - дъх по дъх

и всяка глъдка свещена е

изпълнена с меко ухание на дъбов мъх

 

Познания стари попиваш - дума по дума

презираш, не вярваш, ядосваш се

страдание древно те дебне досущ като пума

 

Заформя се някаква личност - мисъл по мисъл

с мечти, страхове, себичност

и цял живот се опитва да се сдобие със смисъл

 

Надяваш се, че помъдряваш - ден подир ден

нови грешки ти се подаряват

и предаваш се в обятия на отминал момент

 

Пишеш сценарий на живота си - ред по ред

прошка искаш и се молиш

някой да ти я даде преди края ти несретен

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Стайков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...