Jun 18, 2024, 8:32 AM

Стъпки

478 0 0

С намерение граден си - клетка по клетка

неспирно умираш и раждаш се

в неистова битка с празнотата проклета.

 

С гърди опънати бориш се - дъх по дъх

и всяка глъдка свещена е

изпълнена с меко ухание на дъбов мъх

 

Познания стари попиваш - дума по дума

презираш, не вярваш, ядосваш се

страдание древно те дебне досущ като пума

 

Заформя се някаква личност - мисъл по мисъл

с мечти, страхове, себичност

и цял живот се опитва да се сдобие със смисъл

 

Надяваш се, че помъдряваш - ден подир ден

нови грешки ти се подаряват

и предаваш се в обятия на отминал момент

 

Пишеш сценарий на живота си - ред по ред

прошка искаш и се молиш

някой да ти я даде преди края ти несретен

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Стайков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...