18 июн. 2024 г., 08:32

Стъпки

480 0 0

С намерение граден си - клетка по клетка

неспирно умираш и раждаш се

в неистова битка с празнотата проклета.

 

С гърди опънати бориш се - дъх по дъх

и всяка глъдка свещена е

изпълнена с меко ухание на дъбов мъх

 

Познания стари попиваш - дума по дума

презираш, не вярваш, ядосваш се

страдание древно те дебне досущ като пума

 

Заформя се някаква личност - мисъл по мисъл

с мечти, страхове, себичност

и цял живот се опитва да се сдобие със смисъл

 

Надяваш се, че помъдряваш - ден подир ден

нови грешки ти се подаряват

и предаваш се в обятия на отминал момент

 

Пишеш сценарий на живота си - ред по ред

прошка искаш и се молиш

някой да ти я даде преди края ти несретен

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Стайков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...