С намерение граден си - клетка по клетка

неспирно умираш и раждаш се

в неистова битка с празнотата проклета.

С гърди опънати бориш се - дъх по дъх

и всяка глъдка свещена е

изпълнена с меко ухание на дъбов мъх

Познания стари попиваш - дума по дума

презираш, не вярваш, ядосваш се

страдание древно те дебне досущ като пума

Заформя се някаква личност - мисъл по мисъл

с мечти, страхове, себичност

и цял живот се опитва да се сдобие със смисъл

Надяваш се, че помъдряваш - ден подир ден

нови грешки ти се подаряват

и предаваш се в обятия на отминал момент

Пишеш сценарий на живота си - ред по ред

прошка искаш и се молиш

някой да ти я даде преди края ти несретен