Стъпки
Стъпки
Пак онези тежки стъпки
по тавана ми...
Звездите ли по покрива
пристъпват?
Или пак познайницата самота,
която всяка нощ в очите
от сълзите ми стъкмява
си постеля?!
И в зениците ми скрива
тайната на своите кошмари,
а в душата - болката си
по отминали раздели?!
А сутрин със зората си отива.
Вампир на чувства е и
мрази светлината...
Тя винаги оставя
кървави постелите
и хаос на прага пред вратата.
За спомен...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Истинска Всички права запазени
