13.04.2014 г., 0:44

Стършели

845 0 0

Поглъща те и те превзема.

Скрива те от теб самия.

Прилича мъничко на нещо,

което бавно те убива.


Спускат се завеси,

затварят се врати,

отварят се простори,

събират се среднощ самотни, изоставени души.


Тишината, сякаш писана по ноти,

близка, дълбока и свирепа,

улавя те във танц виновен - дяволски проклет.

Неволен. И вали.


Мрак - беззвучие, мрак и тъга,

синхронно съзвучие, жестока шега.

Извиват ти пръстите, будят съня.

Приличат на стършели. Рано, ужасно рано. На сутринта.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...