Поглъща те и те превзема.

Скрива те от теб самия.

Прилича мъничко на нещо,

което бавно те убива.

Спускат се завеси,

затварят се врати,

отварят се простори,

събират се среднощ самотни, изоставени души.

Тишината, сякаш писана по ноти,

близка, дълбока и свирепа,

улавя те във танц виновен - дяволски проклет.

Неволен. И вали.

Мрак - беззвучие, мрак и тъга,

синхронно съзвучие, жестока шега.

Извиват ти пръстите, будят съня.

Приличат на стършели. Рано, ужасно рано. На сутринта.