13 апр. 2014 г., 00:44

Стършели

847 0 0

Поглъща те и те превзема.

Скрива те от теб самия.

Прилича мъничко на нещо,

което бавно те убива.


Спускат се завеси,

затварят се врати,

отварят се простори,

събират се среднощ самотни, изоставени души.


Тишината, сякаш писана по ноти,

близка, дълбока и свирепа,

улавя те във танц виновен - дяволски проклет.

Неволен. И вали.


Мрак - беззвучие, мрак и тъга,

синхронно съзвучие, жестока шега.

Извиват ти пръстите, будят съня.

Приличат на стършели. Рано, ужасно рано. На сутринта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Полина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...