Суета
СУЕТА
Звън на камбана... Нечия топла ръка
е дръпнала с причина въжето,
но ние забързани напред, така
и не разбираме зова, посланието.
Може да е празник или раждане,
може да е часът, или нечия смърт.
Звукът от съществото си изпразнен е.
Не трепва сърцето в нашата гръд.
Така отвръщаме и на сирената.
Едва ли някой звука й разпознава.
Поели на плещите си бремето,
сме станали пустиня в забрава.
Очи изпращат призив за любов,
но и нея в крачка подминаваме,
а страдаме, че я нама, всеки е готов
да я намери, но някак предоставена,
като хладилника закупен в магазина,
да я вградим прилежно в интериора,
да попълним в него всички празноти,
но с мебели, а не с души и хора.
Дори децата си в него вграждаме.
Израстват без любов и топлина.
Светът постепенно израждаме,
неосъзнали, че всичко е само суета.
18 08 2015
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Борисова Всички права запазени
