Звън на камбана... Нечия топла ръка
е дръпнала с причина въжето,
но ние забързани напред, така
и не разбираме зова, посланието.
Може да е празник или раждане,
може да е часът, или нечия смърт.
Звукът от съществото си изпразнен е.
Не трепва сърцето в нашата гръд.
Така отвръщаме и на сирената.
Едва ли някой звука й разпознава.
Поели на плещите си бремето,
сме станали пустиня в забрава. ...