7.04.2024 г., 21:09

Суета

585 0 0

Времето отива си безмилостно, тъй бързо

Че често в него, суетейки се, загубваме по нещо

Което в сетен ден, усещаме се колко ни е скъпо

Но да си го върнем, е вече прекалено късно

 

Макар с надежда към него да протягаме ръце

Подкрепени с мощен вик, раздиращ небесата

Който откъснал се е от страдащото ни сърце

Изпълнен със копнеж, наивно вярващ в чудесата

 

То там някъде в света намерило е вече някой

Когато пропуснали сме да го грабнем в онзи миг

Който приютил го е и сложил му е своя отпечатък

И до последния си дъх в сърцето си го скрил

 

Именно така в живота суетейки се тъй често

Губиме любими хора, даже сродните души

И това, което е за нас като съдба определено 

С някой друг налага му се да гради мечти

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Банов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...