Времето отива си безмилостно, тъй бързо
Че често в него, суетейки се, загубваме по нещо
Което в сетен ден, усещаме се колко ни е скъпо
Но да си го върнем, е вече прекалено късно
Макар с надежда към него да протягаме ръце
Подкрепени с мощен вик, раздиращ небесата
Който откъснал се е от страдащото ни сърце
Изпълнен със копнеж, наивно вярващ в чудесата
То там някъде в света намерило е вече някой
Когато пропуснали сме да го грабнем в онзи миг
Който приютил го е и сложил му е своя отпечатък
И до последния си дъх в сърцето си го скрил ...