4.07.2007 г., 16:51 ч.

Суетата 

  Поезия
536 0 8

 

Порок ли нямаш?

Май е суетата.

Аз виждам как оглеждаш се в очите ми... -

не за да вникнеш във душата,

а се страхуваш да не ти стърчат косите.

Не се сърди - не искам да те съдя.

Човешка слабост - на човека е присъщо.

Но май на любовта, която търсиш

целта е

да огледаш в нея егото си...

и самодоволно да си тръгнеш.

Не се продавай срещу евтини ласкателства -

ще се изгубиш в тях и дълго ще се луташ.

А после ще те чака  самотата,

готова да те дави в сълзи.

Помни, ще си отиде красотата

и суетата ще остане гладна.

Тогава старостта ще те посрещне

безсмислена и страшно празна.

© Инна Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ох, с всеки следващ стих ме впечатляваш все повече.
  • Много точно си го написала,Ина!
    Поздрав!
  • Наистина е страшно,когато се поддадем на суетата,ласкателствата и самолюбивото си Его!
    Мъдър стих Инна!
    Браво!
  • Много точно си го казала:
    "Не се продавай срещу евтини ласкателства".
    Браво!
  • Даа, много истинско!
    Браво и за този Инна!
  • Човешки слабости-за съжаление всички ги имаме!Хубав стих.
  • Краят е заклинание- Тогава старостта ще ме посрещне безмислена и страшно празна! - страшно ми се вижда! И суетата е страшна , води до много духовни падения. Браво , Инче!
  • Много истина има в думите ти,но.................няма човек без слабости.Важното е със силата на любовта да ги преодоляваме,нали?!
Предложения
: ??:??