4 jul 2007, 16:51

Суетата

  Poesía
706 0 8

 

Порок ли нямаш?

Май е суетата.

Аз виждам как оглеждаш се в очите ми... -

не за да вникнеш във душата,

а се страхуваш да не ти стърчат косите.

Не се сърди - не искам да те съдя.

Човешка слабост - на човека е присъщо.

Но май на любовта, която търсиш

целта е

да огледаш в нея егото си...

и самодоволно да си тръгнеш.

Не се продавай срещу евтини ласкателства -

ще се изгубиш в тях и дълго ще се луташ.

А после ще те чака  самотата,

готова да те дави в сълзи.

Помни, ще си отиде красотата

и суетата ще остане гладна.

Тогава старостта ще те посрещне

безсмислена и страшно празна.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Инна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...