Пресякох пътя си с един човек,
а той ми се усмихна и ми рече:
„- Дано денят ти да е лек!
И моят също, хубаво момиче!”
И сгънах си капачките във миг,
щях да се срина горка на площада,
че свят ми се зави – той „Материк”,
а аз – „Удавница” на водопада.
Повлече ме с тризъбеца Нептун
и казах си: „- Водата е приятна!”,
като коза уцелена с харпун –
такава симбиоза непонятна!
Не знам дали едва поех си дъх?
Божествено бе чувството и красно,
Но трая миг – предадох Богу дух –
„Удавница” на Божество прекрасно –
Уран – наклонил Космоса опасно!
Заля ме Водолеят – безвъзвратно!
И в този миг ми стана много ясно,
защо Венера се върти обратно?!...
15.07.2016 г
© Таня Чардакова Всички права запазени