Fin (Арни Сутиайнен)
6 6
9.11.2014 г., 21:49 ч.

Суоми 

  Поезия » Философска
546 0 4

Тук има много езера,

но езерни поети няма.

И никой с думи не игра.

И никой не постла послание.

 

По огледалните води,

дълбоки в тихата си скромност,

животът бе непреводим

като дълбоко личен спомен.

 

От хижата се виждат стъпки

в снега... И всяка е въпрос

от гостът, който си е тръгнал.

От вече отишъл си гост.

© Арни Сутиайнен Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хареса ми.
  • Рада, Росица, благодаря.
  • "...животът бе непреводим
    като дълбоко личен спомен."
    Дълбока в тихата си скромност творба.
    Поздравления!
  • Много красиво стихотворение!Как съм го пропуснала и защо няма други?Има едно привидно спокойствие,а под повърхността – въпроси!
Предложения
: ??:??