Любовта е нещото, с което човек се отличава от тварите в гората.
Любовта е нещото, с което човек доказва, че е висш.
Тя липсва в дивото и целта и е цената
да спечелиш пред някого любовния престиж.
Престижът в дивото се печели с перчене, със зъби, с нокти и с кръв.
Това е типичното, това е символът, за който мъжкарят се бори да е пръв.
Но, там целите различни са. Стремежът е поколение да родиш.
А при човека освен това и гъдела с партньора всичко да обмениш-
и себе си, и мислите, и чувствата, и цялото, което господ ти е дал.
Да го усетиш като нуждата да дишаш, да живееш и да не ти е жал.
Да му се радваш всеотдайно и от това да ти е така добре,
че да се надяваш тайно, че то ще продължава векове.
А когато всичкото това го няма, когато липсва любовта
и някой отново се стреми да стане пръв на всякаква цена
и тръгне той да компенсира любовта с показност или с пари,
с впечатление на близките, с гърчене и пълзешком дори,
то това е е купуване на дребно, като на градския пазар,
като в супермаркета със стоките, харесваш и не нужно да си с чар
за да получиш това което искаш, важно е да можеш да платиш.
Броиш парите, вземаш търсеното и знаеш, че то до тебе ще стои.
А без любовта човек е стоката и се показва: "Ето имам си това".
И го афишира: "Аз продавам се и това е моята цена".
Но, тогава всичкото това прилича ми на дивото в природата,
а ние сме същества с претенциите, че върхът са хората.
С претенциите да превъзхождаме, да имаме над всичкото превес,
и любовта една от тях е, но истинската, тая която е без интерес.
И накрая, ако ме попитат какво мисля и как живея този живот нелек,
едно ще кажа: "Не искам да съм стока, желая да съм истински човек".
Да! Не желая да съм Стока!
Стефан Цеков
© Стефан Цеков Всички права запазени