Mar 3, 2017, 11:46 AM

Супермаркет

742 0 0

Любовта е нещото, с което човек се отличава от тварите в гората.

Любовта е нещото, с което човек доказва, че е висш.

Тя липсва в дивото и целта и е цената

да спечелиш пред някого любовния престиж.

 

Престижът в дивото се печели с перчене, със зъби, с нокти и с кръв.

Това е типичното, това е символът, за който мъжкарят се бори да е пръв.

Но, там целите различни са. Стремежът е поколение да родиш.

А при човека освен това и гъдела с партньора всичко да обмениш-

и себе си, и мислите, и чувствата, и цялото, което господ ти е дал.

Да го усетиш като нуждата да дишаш, да живееш и да не ти е жал.

Да му се радваш всеотдайно и от това да ти е така добре,

че да се надяваш тайно, че то ще продължава векове.

 

А когато всичкото това го няма, когато липсва любовта

и някой отново се стреми да стане пръв на всякаква цена

и тръгне той да компенсира любовта с показност или с пари,

с впечатление на близките, с гърчене и пълзешком дори,

то това е е купуване на дребно, като на градския пазар,

като в супермаркета със стоките, харесваш и не нужно да си с чар

за да получиш това което искаш, важно е да можеш да платиш.

Броиш парите, вземаш търсеното и знаеш, че то до тебе ще стои.

 

А без любовта човек е стоката и се показва: "Ето имам си това".

И го афишира: "Аз продавам се и това е моята цена".

Но, тогава всичкото това прилича ми на дивото в природата,

а ние сме същества с претенциите, че върхът са хората.

С претенциите да превъзхождаме, да имаме над всичкото превес,

и любовта една от тях е, но истинската, тая която е без интерес.

И накрая, ако ме попитат какво мисля и как живея този живот нелек,

едно ще кажа: "Не искам да съм стока, желая да съм истински човек".

 

Да! Не желая да съм Стока!

 

                                                                  Стефан Цеков

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Цеков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...